Всичко започва около един щедър воден източник – а всички знаят колко важна е водата в Прованс. Той привлича отшелник на име Рубу в средата на десети век, който решава да се оттегли тук.
Постепенно малкият параклис се превръща в абатство, наречено Сел-Рубу. Розелин, дъщеря на Маркиз дьо Вилньов, Лорд на Лес Аркс, била майка игуменка на абатството от 1300 до 1329. Със своята голяма набожност и щедрост, тя оставя трайно впечатление у местните хора, които в крайна сметка дават на това място нейното име. През 19ти век тя е обявена за светица и днес нейното тяло почива в стъклена мощехранилница в църквата на енорията.
През 14ти век, под ръководството на епископа на Фрежус, който по-късно става Папа Джон XXII в Авиньон – мястото се превръща в едно от първите лозя в Прованс. Оттогава насам запазва водещата си роля, като Анри дьо Раск дьо Лавал, предишният собственик е първият председател на Синдиката на Винопроизводителите във Вар.
През 1994, Бернард Тею взема бъдещето на този прекрасен естейт в свои ръце, с намерението да го превърне от една страна в един от скъпоценните камъни на южното лозарство и от друга в артистична дестинация.
Абатството е изцяло реновирано под ръководството на архитект Жан-Мишел Уилмот, който успява да запази неговото благородство. Бернард Тею го моли да промени дизайна на интериора на шатото без да променя неговите исторически черти.
През 2007, Аурели Бертен Тею (дъщерята на Бернард Тею) поема контрола на този красив имот, инвестирайки колкото се може повече в преследването на качество и търсенето на отличителна и в същото време автентична персоналност за всяко от вината.
Бивайки потопено в култура (духовна и материална), това изключително място вдъхновява медитация и размисли и е покана да бъдат опитани невероятно фините вина от Кот дьо Прованс-бели, червени, розета.